Честит Никулден Ветроходци

2009-12-06 13:15:46, bg-sail.org

НИКУЛДЕН (6 ДЕКЕМВРИ). Никулден е празник в чест на св. Николай Чудотворец, който се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Той взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение. Ето защо българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. Мореплавателите, рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, в чест на св. Никола. Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга” на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още “Рибни свети Никола”, “Мокри свети Никола” или “Рибена черква”. Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като “рибник”. Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост - “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки. Българите почитат св. Никола и като семеен и родов покровител, пазител на дома, имота и стоката. На неговия празник се организират масови тържествени чествания, познати като “служба”, “светец”, “оброк”, “наместник” или “слава”. Преди обед няколко моми и ергени тръгват по къщите на своите роднини и ги канят на вечерната служба. В Западна България ги наричат “службари”. Любопитно е, че на службата пристигат само мъже, при това най-възрастните представители на рода. Щом влязат в дома на стопанина, те го поздравяват с думите “Свети Никола да ни е на помощ” или “Дошъл е свети Никола с бяла брада”. Най-старият от всички прекадява трапезата с рибника, като вдига високо хляба над главата си и благославя: “Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!” След като похапнат и попийнат, мъжете-службари отиват на гости в дома на следващия роднина и така до сутринта, докато се обходи целия род. Често към групата се присъединяват и по-млади мъже, които подкрепят почерпилите се службари, които в троянския край наричат “пияни старци”. Никулденската обредност съдържа и някои елементи с женитбена насоченост. Момите, които искат да се омъжат, отиват на Никулден в църквата, поставят цветя и дарове пред иконата на светеца и го молят горещо за съдействие. Вечерта те се залавят на хоро, познато като “сглядно хоро”. Докато момите играят, ергените и родителите им ги наблюдават отстрани и правят своя избор за бъдеща съпруга и снаха. НИКУЛДЕН В БУРГАС ПРЕЗ 1937 ГОДИНА

Регистрации