Българско участие на St. Maarten Heineken Regatta 2004

2004-03-18 00:00:00, bg-sail.org

На проведената от 5 до 7 март 24 по ред St. Maarten Heineken Regatta участва и бъргарски екипаж - яхта Герена (туристически петерсон ) със шкипер Васил Беязов. Ето и разказа на шкипера, изпратен ни от Любомир Томов:

В общия случая първото дето хората очакват да научат като резултат от едно спортно състезание е класирането – него сигурно повечето от Вас знаят, но все пак да кажа, че в нашия клас се класирахме предпоследни от мисля общо 13-те лодки. Това обаче поради чисто обективни обстоятелства е невъзможно да се определи нито като успех, нито като неуспех. Просто защото чисто спортния елемент в една такава проява съществува само в борбата между лодки ако не с еднакви, то поне със сходни характеристики. А в регата нямаше и една лодка, която поне по някъв показател да е близко до Герена. И тая система с рейтингите колкото и да се мъчат да я усъвършенстват едва ли може да претендира за някаква точност. При нас дереджето беше такова, че около половин час след старта вече не виждаме нито една от лодките в нашия клас на хоризонта или поне са трудно забележими с невъоръжено око. И тогава се състезаваш със себе си и никога не може да разбереш къде си загубил и къде си спечелил щото няма с какво да сравняваш. Първия ден да речем беше обиколката на острова, която възлиза на около 26 мили (по директен курс, без да броим лавировката) и ние се справихме с нея за малко повече от 6 часа, пристигайки 25 минути след тия преди нас като тази разлика се стопи на 2 минути след корекцията. Но и след провеждането на всичките 4 гонки общо взето статуквото винаги се запазва почти непроменено в подредбата, което означава, че тия коефициенти не са достатъчно прецизни за да отчитат малките разлики. А тая лодка дето остана последна в класирането остана там, поради факта, че не успя да завърши в една гонка както и да стартира в други 2, демек участва само веднъж.
Иначе от любопитство гледах времената и в другите класове и имаше може би едно 20-30 лодки, които ние изпреварвахме по коригирано време.
И тук може да се спомене, че все пак основното предизвикателство в това състезание не бяха въображаемите противници ами времето. Щото то никак не си поплюваше. В резултат имаше счупени мачти и какви ли не повреди. Доста не завършиха. Поради тая причина първия ден на обиколката не посмях да вдигна спинакера, вятъра беше 25 възла, а точно попътното беше от наветрената страна на острова където пристигаха огромните океански вълни срещайки нашия остров като първо препятствие след хилядите мили празен океан.
Та представяте си за каква история ставаше дума. Та беше малко смешно да участваме в спинакер клас без да вдигаме спинакера, другите в класа го сториха, но със всичките брочинги и т.н. не знам дали им даде особено предимство.
Аз също натоварих лодката порядъчно, карахме с конфигурация на ветрилата, които при такъв вятър досега никога не бях си позволявал или по точно и да бях опитал нямаше да стане. Демек карахме с грот на първи риф и голямата генуа. Това беше възможно само като всички висяхме здраво от вънка с изключение на Митака, които беше на руля.
В събота както бяха и прогнозите усили още и уреда отчиташе често стойности от 30 възела. Вече тежестта ни не беше достатъчна, руля излизаше от водата и не работеше, та трябваше да турим малкия стаксел отпред, който пък е прекалено малък. И на една попътна отсечка реших, че няма какво толкова да се пазим и излупахме спинакера. Падна голямо хвърчене и сърфиране по вълните, отчетохме невъзможните 9 възла скорост, като основно си фучахме с 7-8. Нямахме никакви проблеми с баланса, и с обслужването на ветрилото макар и като екипаж да сме много далече от истината и като взаимодействие, и като индивидуален ветроходен опит.
Та така чисто в личен план успеха в тая регата е, че успяхме да стартираме и завършим редовно всички гонки в контролното време и без инциденти, с най-малката и бавна лодка от 255.
Това обаче далеч не е най-интересното, друго е това, което ще остави незабравими спомени. Това е непосредствената среща с върха на айсберга в тая индустрия - огромните, построени без ни най-малко ограничаване в бюджета лодки, струващи милиони долари, в които е използван целия потенциал на развития свят с единствената цел да се подобри скоростта с още някоя десета. Съответно техните капитани докарани специално за целта от цял свят имат редица световни и олимпийски купи в биографията си. Като се има предвид, че няколко от не без известните Volvo Open 60 бяха на манежа в борбата с какви ли не по малки и по-големи футуристични машини, в които друг материал освен карбона е непълно непознат.
И на всичко от горе това беше уникалното появяване на бял свят, първата им публична поява, на две лодки близнаци – проектирани от един от най-големите дезайнери в бранша от Нова Зеландия и построени пак там. Една американска, другата немска. 86 фута или 28 метра, но особеното е това, че за първи път се прилага на практика една считана за революционна концепция, която ще отвори нови хоризонти в скоростите, а именно разделянето на двете роли, които досега изпълняваше кила. Едната като противотежест за баланса на лодката и другата като повърхнина за увеличаване на страничното съпротивление. Та сега в тия лодки за кила е останала само първата роля като уникалното е, че той може да се движи на ляво и на дясно. Демек като им трябва повече противотежест си накланят кила наветрено почти до повърхността на водата. едно огромно махало задвижвано от дизелов мотор. втората роля, за странично съпротивление се поема от два руля близнаци (те вече не ги наричат и рулове дори ами не знам какво си), безкрайно дълги и остри като саби, но как си мислите, че са разположени – в диаметралната равнина единия отзад другия отпред симетрично! Разбираемо за да дойде центъра на съпротивлението пак в средата. И могат да се въртят както заедно така и разнопосочно. Пълен цирк.
Резултата от всичко това. Ами знаете миналата година тука беше PlayStation огромния катамаран (125 фута) на Steve Fosset, които държи по памет 7 от общо 10-те рекорда за скорости в историята досега. Та той дойде тука за да счупи рекорда за обиколка на острова и го направи без особени затруднения. А сега в петък Pyewacket (едната от двете споменати лодки) измина същото трасе само с 2 минути по бавно, а на 52 секунди след нея пристигна другата – немската Morning Glory (тя пък после победи в останалите 3 гонки и спечели първото място) . Те тук развиха скорости от 28-30 възла, което досега се считаше немислимо за едно корпусна яхта. Единодушно е мнението, че започва нова ера в тоя спорт.
Обаче аз нямаше да разправям сега тия работи толкова високопарно щото за тия неща, който се интересува знае от Интернет, от списанията и т.н.
Но както казах срещата беше истинска. Видяхме ги в действие, в едно разбушувало се море, профучаващи буквално на няколко метра край нас. Това беше наистина опияняващото в тая регата. Тя така е организирана със всичките си различни маршрути и времена на стартиране, че цялата флотилия се преплита неколкократно в различни моменти. От една страна гледката е вълнуваща - да виждаш целия хоризонт залят с ветрила. От друга точно тоя непосредствен контакт с извънземните е нещото дето най ме впечатли. Формата на тия огромни ветрила, стоят абсолютно излети във формата както са проектирани на компютъра. Удивителен е грохота, които чуваш когато незабележимо потреперват. Вълната дето прави това чудо отзад, организацията на всичките тия хора дето търчат из палубата, висят по мачти и гикове. Примерно спинакер гиковете на тия двете лодчици бяха вретенообразни като в средата най-дебелата част има 1 метър диаметър.
Също пред нас падна предната, голямата мачта на един 70-80 футов кет, адска работа.
Та участието в тая регата беше един голям празник за мен, който ми докара много хубави емоции и още повече разпалва страстта към морето и тоя спорт.
Поздрави
Васил

Регистрации